Да удължим продължителността на живота,.. как? Може ли?

Най-старата мечта на човечеството - да открие еликсира на вечната младост е  подчинила безброй опити на учени в древността и до днес. Търсят се природни средства с които да се постигне състояние, при което тялото устоява на времето. Вековните опити изглежда са на път да се увенчаят с успех в нашата съвременност, защото според швейцарски учени малините и нарът -  забавят стареенето. Клиничните изпитания са доказали, че вкусните червени плодчета могат да забавят хода на времето. Съединението уролитин А е метаболит, получен при взаимодей-ствието на вещества, намиращи се в двете плодчета, и чревната микрофлора. Той стимулира гените, възпиращи отслабването на мускулите с напредване на възрастта. Това съединение е безопасно при по-високи дози според резултатите от изследването. Съединението се приема от човешкото тяло при смилането на плодовете и е в състояние да промени кардинално здравето на човека.                                                                                                                                                                                                                Какво представляват уролитините? Уролитините са вторични метаболити на елаговата киселина, получени от елаготанини. При хората елагитанините се превръщат от чревната микрофлора в елагова киселина, която допълнително се трансформира в уролитини А, уролитин В, уролитин С и уролитин D в дебелите черва. Уролитин А (UA) е най-разпространеният метаболит на елаготанините. Не е известно обаче, че уролитин А се среща естествено във всички хранителни източници. Уролитин В (UB) е богат метаболит, произведен в червата чрез трансформация на елаготанини. Уролитин В е последният продукт, след като всички други уролитинови производни се катаболизират. Уролитин В се намира в урината като уролитин В глюкуронид. Уролитин А 8-метиловият етер е междинен продукт по време на синтеза на уролитин А. Той е важен вторичен метаболит на елаготанин и притежава антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Уролитин А предизвиква митофагия. Митофагията е една форма на автофагия, която помага да се елиминират увредените митохондрии. Автофагия се отнася до общия процес, при който цитоплазменото съдържание се разгражда и съответно рециклира, докато митофагията е разграждането и рециклирането на митохондриите. По време на стареенето намаляването на автофагията е един аспект, водещ до намаляване на митохондриалната функция. Освен това оксидативният стрес също може да доведе до ниска автофагия. Уролитин А притежава способността да елиминира увредените митохондрии чрез селективна автофагия. Антиоксидантни свойства. Оксидативният стрес възниква, когато има дисбаланс между свободните радикали и антиоксиданта в организма. Тези излишни свободни радикали често са свързани с много хронични заболявания като сърдечни заболявания, диабет и рак. Уролитините А и В проявяват антиоксидантни ефекти чрез способността си да намаляват свободните радикали и по-специално нивата на вътреклетъчния реактивен кислород (ROS), а също така инхибират липидната пероксидация при определени типове клетки. Освен това уролитините са способни да инхибират някои окислителни ензими, включително моноаминооксидаза А и тирозиназа. Противовъзпалителни свойства. Възпалението е естествен процес, при който телата ни се борят срещу инфекции, наранявания и микроби. Хроничното възпаление обаче може да бъде вредно за организма, тъй като това е свързано с различни разстройства като астма, сърдечни проблеми и рак. Хронично възпаление може да възникне поради нелекувано остро възпаление, инфекции или дори свободни радикали в тялото. Уролитините А и В проявяват противовъзпалителни свойства, като инхибират производството на азотен оксид. Те специално инхибират индуцируемия протеин на азотен оксид синтаза (iNOS) и експресията на мРНК, които са отговорни за възпалението. Антимикробни ефекти. Микроби, включително бактерии, гъбички и вируси, се срещат естествено в околната среда и дори в човешкото тяло. Въпреки това, няколко микроба, посочени като патогени, могат да причинят инфекциозни заболявания като грип, морбили и малария. Уролитин А и В са в състояние да проявяват антимикробна активност чрез инхибиране на кворум. Чувството на кворум е начин на бактериална комуникация, който дава възможност на бактериите да откриват и контролират свързани с инфекцията процеси като вирулентност и подвижност. Инхибиране на протеиновото гликиране. Гликацията се отнася до не ензимно свързване на захар към липид или протеин. Той е основен биомаркер при диабет и други разстройства, както и при стареене. Високото протеиново гликиране е вторичен ефект на хипергликемията има основна роля при сърдечно-съдови заболявания, като диабет и болестта на Алцхаймер. Уролитин А и В притежават антигликативни свойства, които са зависими от дозата, които са независими от тяхната антиоксидантна активност.

Ползи от уролитин А:

Може да удължава живота? Уролитин А индуцира митофа-гията, като избирателно премахва увредените митохондрии. Това също гарантира рециклирането на митохондриите за оптимално функциониране. Митохондриите често се увреждат с възрастта, а също и поради стрес. Отстраняването на увредените митохондрии играе роля за удължаване на живота.                               Екип от учени начело с Йохан Овер от Федералния политихнически институт в Лозана, Швейцария (EPFL ) решили да изяснят дали и защо уролитин А е действително толкова полезен, както заявяват някои специалисти. За целта били проведени експерименти за влиянието на продукта върху мишки и червеи. Резултатите от изследването са публикувани в научното издание Nature Medicine. Изследователите подхранвали с уролитин А червеи от вида Caenorhabiditis elegans. В резултат на това, продължителността на живота на червеите нараснала средно с 45% в сравнение с тези от контролната група. След това учените „почерпили” възрастни мишки със същата добавка и гризачите успели с 42% да подобрят своята издържливост при бягане в сравнение с други гризачи, които не приемали „допинг”. Учените отбелязват, че подобрението се наблюдавало без допълнително нарастване на мускулатурата, което говори, че уролитин А подобрява самите клетки на мускулите, а не увеличава тяхното количество.След по-внимателно проучване, изследователите стигнали до извода, че ползата от уролитин А вероятно се дължи на това, че веществото активира мускулната тъкан, заставяйки я да отделя повредените  митохондрии – електростанциите на клетките. След като те биват унищожени, оставащите митохондрии започват да се делят и размножават. В този случай те могат да работят по-ефективно и да произвеждат повече енергия.                                                              Малко проучване при хора показва също, че UA е в състояние да подобри митохондриалната функция и здравето на скелета при възрастни хора. В изпитание с 60 възрастни доброволци, чийто начин на живот се определя като застоял, за период от един месец са употребявали различни дози синтезиран уролитин А. Някои са приемали по 250, други по 500 до 1000 милиграма дневно. Дозите от 500 и 1000 милиграма са повлияли за експресивното прочистване на митохондриите в мускулите на скелета. Стимулът създал благоприятна възможност за създаване на повече мускули, което е аналогично на същия процес при фитнес занимания.                                                        Според FDA /Федералната служба за контрол на храните на САЩ/, няма ограничение за употребата на Уролитин А самостоятелно или в състав с прахообразни /реконституирани/ протеинови шейкове, напитки / готови за пиене /,без мляко, заместители на хранене, инстантни с овесени ядки, протеинови и хранителни блокчета, кисели /гръцки / млека при обичайни нива на употреба от 250 мг/на порция до 500 мг или максимум 500 до 1000 мг/ дневно.                                                                                                                                                Помага за предотвратяване на рак на простатата. Уролитините и техните предшественици, елагитанини, притежават противоракови свойства. Те са в състояние да инхибират раково-клетъчната пролиферация чрез спиране на клетъчния цикъл и предизвикване на апоптоза. Апоптозата се отнася до програмирана клетъчна смърт, при която тялото елиминира потенциалните ракови клетки, а също и други заразени клетки. В проучване на мишки, инжектирани с човешки ракови клетки, е установено, че метаболитите на елагитанини (уролитин А) инхибират растежа на рака на простатата. Освен това проучването отчита по-висока концентрация на метаболитите в тъканите на простатната жлеза, дебелото черво и червата.                                        Когнитивно подобрение. Уролитин А е в състояние да предпази невроните от смърт и също така може да предизвика неврогенезата чрез противовъзпалителна сигнализация. В проучване на мишки с увреждане на паметта е установено, че уролитин А подобрява когнитивното увреждане и предпазва невроните от апоптоза. Това предполага, че UA може да се използва за лечение на болестта на Алцхаймер (AD).                                                                                                                        Потенциал против затлъстяване. Изследванията показват, че елагитанините са в състояние да инхибират натрупването на липиди, а също и адипогенни маркери, като протеин за ранен растеж 2, както и протеин, свързващ усилвателя, чрез спиране на клетъчния цикъл. Установено е, че уролитин А подобрява чувствителността към инсулин, като по този начин предотвратява развитието на затлъстяване. В проучване на мишки с индуцирано затлъстяване, установено е, че добавката уролитин А предотвратява предизвиканото от диетата затлъстяване и метаболитни нарушения при мишки. Проучването показва, че лечението с UA увеличава разхода на енергия, като по този начин намалява телесната маса.

Уролитин А и В в хранителни източници

Не е известно, уролитините да се срещат естествено във всякакви хранителни източници. Те са продукт на трансформация на елаговите киселини, които се получават от елагитанини. Елагитанините се трансформират в елагични киселини чрез микробиота на червата, а елагиновата киселина се преобразува в метаболити (уролитини) в дебелите черва. Елаготанините се срещат естествено в хранителни източници като нарове, плодове, включително ягоди, малини, боровинки и къпини, грозде мускадин, бадеми, гуава, чай и ядки като орехи и кестени, както и напитки на възраст от дъб, например червено вино и уиски от дъбови бъчви. Следователно можем да заключим, че храни с уролитин А и храни с уролитин В са богати на елаготанин храни. Струва си да се отбележи, че бионаличността на елагонинин е много ограничена, докато неговите вторични метаболити (уролитини) са лесно бионалични. Екскрецията и производството на уролитини варират значително при отделните индивиди, тъй като превръщането от елаготанини разчита на микробиота в червата. В това преобразуване участват специфични бактерии, които варират при отделните индивиди, където някои имат висока, ниска или липсва подходяща микробиота. Хранителните източници също се различават по нивата на елаготанините. Следователно потенциалните ползи от елаготанините варират при отделните индивиди.

Уролитин А и В в добавки. Добавки с уролитин А, както и на уролитин В се намират лесно на пазара като богати на елаготанин. Основно добавките от нар, като сок от нар, пресовано масло от нар и др., както и голямо разнообразие от малини се продават широко и се използват с успех. Тези добавки се изготвят от плодовете или ядките и са в течна или прахообразна форма. Концентрацията на елаготанини и  уролитин А, са различни предвид източника на храната. Същото се отнася и за набавянето на уролитин В на прах или течни добавки.Изследователите правят извода, че употребата на сок от нар и голямо количество ягоди и орехи могат благоприятно да се отразят на здравето. Но участникът в изследователския екип Крис Ринш предупреждава, че човек трябва да изпива до четири големи чаши сок от нар всеки ден за да получи еквивалентната доза от уролитин А , която са давали на гризачите. Освен това всеки сок, и особено този от нар, трябва да се приема внимателно и здравословното състояние да се следи заедно с лекуващия лекар.                                                                                                                                                                                                    Малкото клинични проучвания при хора, проведени с уролитин А или В, не са съобщили за сериозни странични ефекти от прилагането на тези добавки.                                                                                                                                                                За съжаление, не всички хора притежават в колекцията на своята чревна микрофлора бактериите, които превръщат елаговата киселина в чудодейния уролитин А. За тях остава единствено възможността да го приемат под формата на хранителна добавка. Светът е в трепетно очакване на новите изследвания върху уролитин А и Б, и на отговора на въпроса дали той е мечтаният еликсир на младостта и ще можем ли да увеличим продължителността на живота и как!